АПОКАЛИПСИС – КОГА?
ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
От друга страна, комуникационните възможности и взаимната обвързаност в глобалния свят улесняват младото и често безработно население на развиващите се страни да се мобилизира заедно с неспокойното студентство от „първия свят“, създавайки предпоставки за общи протести срещу богатото и привилегировано от корумпираните правителства малцинство, заради което 90% от човечеството гладува. Възмущението от властта и привилегиите разгаря страстите, ражда и засилва протестите и недоволството, особено на младите от „Петото съсловие“ и създава взривоопасен потенциал, който заплашва с международен хаос и безредици от голям мащаб.
Поради неравномерното икономическо развитие обаче Западът (САЩ) е изгубил доминиращото си положение в света и е изтървал юздите. На сцената излизат нови свръхсили – на първо място Китай, – с които не могат да се споразумеят за подялбата на дивидентите. Замислят нова война с Иран, която може да се окаже катастрофална. Постоянно разширяващата се война с исляма или една внезапна, всеобхватна криза на американската система ще предизвикат верижна реакция, която от своя страна ще породи глобален политически и икономически хаос. Това разклащане на основите се придружава от глобално политическо пробуждане, самосъзнание и стремежи на обществото, най-вече на младите хора в развиващите се страни (болезнено травмирани от спомените за многовековното колониално или имперско господство). В резултат на глобалната политическа активност, каквато не е имало никога в историята на човечеството, светът става неуправляем и това заплашва да разбие съществуващия международен ред.
Бжежински прогнозира скорошното начало на много сериозни външни сътресения. Според него, те ще бъдат резултат от борбата между световните икономически центрове – САЩ, Япония и Европа. Той предупреждава, че: през следващите 10-25 години САЩ или ще останат основната опора на стабилността, или ще се превърнат в основния проблем на световния хаос…
Глобалната стабилност, според него, трябва да бъде постигната чрез мащабно сътрудничество (от Ванкувър до Владивосток), защото справянето с проблемите, които поставят под въпрос самото съществувание на „цивилизацията“ (т. е. на властта и капитала) не е по силите на никоя отделна държава…
Със съжаление Бжежински констатира, че антиамериканизмът е в историческа връзка с политиката на системна намеса и извличане на печалби и изгоди от всички страни, региони и континенти за „американския елит“, който не съзнава истинския мащаб на глобалните и социални промени и не е способен да реагира адекватно на възникващите предизвикателства в САЩ и в Света. За разлика от предишните империи, които господстват в един раздробен и не толкова взаимно зависим свят, Америка съществува в „стремително глобализиращ се свят“ и най-вече в условията на поява на милиарди „излишни“, които са започнали своето преселение и пробуждане, от което, подобно внезапната поява на кристали в един наситен разтвор, чиято температура отдавна е преминала прага на кристализацията, е възможно ускореното им революционно организиране. Ако Америка продължи да се свлича по наклонената плоскост във вътрешната си и да води късогледа външна политика, еднозначно ще настъпи нейният залез и победител от това ще бъде… хаосът. В света се извършва процес на децентрализация, като мощта, силата и влиянието необратимо се преместват от Запад на Изток. Ако не успеем да постигнем разумен компромис, ни очаква световен хаос, от който не е далече и краят на човешката цивилизация… Алтернатива на абдикирането на САЩ от глобалната власт – предупреждава пак Бжежински – е световната анархия.
Всичко това заедно води до край на водещата роля на САЩ и това е най-лошия сценарий за него: американската криза може да се превърне в криза на целия свят. За да се избегне подобен „край на историята“, той иска да я… измами.
Решението на глобалната криза, според Бжежински, е в краткосрочното справедливо разпределение на социалните жертви в замяна на дългосрочното възстановяване на благосъстоянието и националното богатство на САЩ за което, отбелязва той с прискърбие, на днешните американски елити липсва правилно разбиран егоизъм. Същото лекарство се предлага и в глобален мащаб: „нужно е широко стратегическо виждане и усет за историческите цели, което може да бъде постигнато само ако великите сили (малките не влизат в сметката) възприемат „правилния егоистичен принцип“ в отношенията помежду си (при разпределяне кожата на одраното човечество). Практическото приложение на тази капиталистическа и империалистическа „етика“ трябва да се изрази в обуздаване на финансовата спекулация, която може да има фатални икономически и социални последици. Това предполага незабавно организиране на широк и строг национален и международен контрол. Ефикасното глобално политическо сътрудничество може да бъде резултат само от широкия консенсус, стимулиран регионално и глобално.
При внимателен прочит на писанията на Бжежински, подтекстът е прозрачен: основна цел остава контролът на САЩ върху Евразийския континент с всички средства, като се започне от римското „Разделяй и владей!“, защото ако се допусне създаване на „злонамерена коалиция“ или единична държава (разбирай Китай), която да ги изтласка от „свръхконтинента“, в който живее 75% от световното население, притежава 75% от енергийните запаси на света и 60% от световния брутен продукт, това ще е краят не само на мисълта за „лидерство“ (разбирай хегемония), но заедно с него – залезът на имперските апетити, което за всеобщ ужас може да превърне САЩ в епицентър на световния „хаос“. (В неговите писания и изявления, това е кодовото име на перманентната световна социална революция, която единствена е в състояние да ликвидира всякакъв империализъм, господство, „лидерство“ и експлоатация).
Конкретно, Бжежински вижда изхода в постигането на компромиси и глобално споразумение между великите сили, сред които нарежда и Русия, която за него си остава ключ към „новия световен ред“. Относно неизбежността на нейното присъединяване той не се съмнява: ако Русия иска да постигне икономически успехи и да гарантира безопасността си, тя няма друг избор, освен интеграция в Западния свят в качеството на младши партньор и доставчик на суровини и на… пушечно месо в случай на китайска експанзия и заплаха за американските глобални интереси. Така „неистовият Збиг“ апелира за създаване на един нов, този път истински световен „Свещен съюз“, чието ядро е атлантическият съюз с обединена Европа и подразбиращата се „ръководна роля на САЩ“ в него, както и „консенсус между елитите за образуване на нова глобална „надстройка“ от свръхбогатите класи и „нации“, чрез която да се формира новият глобален елит, който да „интегрира“ старите елити в себе си, създавайки нови структури и механизми за контрол и управление на света. „Консенсусът“ с някоя от силите, ако това е в „общия интерес“, може да бъде постигнат и „зорноволно“, за да се избегне революционна смяна на елитите в някой регион на планетата.
Бжежински предписва на просветените свръхбогати „елити“ и на свръхсилите „добре пресметнат егоизъм“, за да проведат съвместно „революция отгоре“ и световна „перестройка“ на днешното социално и интернационално статукво. За да бъде преодоляна днешната „патова“ историческа ситуация, той иска: първо политическият елит да ограничи алчността на финансовия, с цел намаляване на социалното неравенство между свръхбогатото малцинство и непрекъснато растящото мнозинство на бедните или на „Петото съсловие“ и второ – да се създаде световна коалиция на великите сили под диригентската палка на САЩ, като се консолидира съюзът между тях, Европа и Япония, след което да се привлекат Русия и Турция като регионални сили и чрез военната, политическата и икономическата мощ на това обединение, използвайки неговите преимущества, да се договорят или да се принудят към сътрудничество Китай, Индия и други възходящи в перспективата на ХХI век нови свръхсили. Целта на това грандиозно световно „оперативно мероприятие“ е да се изпревари превръщането на кризата в революционна ситуация, като се парализират солидарността и взаимопомощта между „нисшите“ класи и „излишните народи“ в борбата им за хляб и свобода, за да се съхрани „редът“ на йерархията, властта, класите и експлоатацията. „Умно“ измислено, но Бжежински като че ли търси… „квадратурата на кръга“. Политическият елит зависи от финансирането на богатите и свръхбогатите капиталисти и образува с тях едно цяло. Разкъсването на това „преплитане“ на интересите им, е възможно само при поглъщането на последните от държавата. Подобно „решение“ вече предлагаше марксизмът. Резултатът е известен – сценарият беше разигран в Русия от болшевиките, които започнаха със създаването на ЧК в края на 1917 г., одържавяването на банките и индустрията и въвеждането на НЭП от 1921 г., за да завършат с фиаското и капитулацията пред пазарната демокрация и частните монополи в началото на 90-те години на миналия век. Освен това, историческият опит показва, че в ситуации като днешната, от която се търси изход посредством революция „отгоре“, обикновено начинанието завършва „отдолу“. От друга страна, създаването на една „Глобална империя на финансовия капитал“, като акционерно дружество „с променлива геометрия“ за мирно преразпределяне на дивидентите според големината на притежаваните „пакети от акции и поетите отговорности“, среща непреодолимото противодействие на неравномерното развитие на световната икономика, следствие от което е неизбежното разместване на световните сили по нейната скала и преминаването на „контролния пакет“ от едни ръце в други. С нараснал апетит, новите хищници се нахвърлят върху „зоните на влияние“ на старите, което обикновено завършва с империалистически войни за световно господство или за овладяване „поне“ на Евразия като начален етап към него.
Процесите на задълбочаваща се пропаст между „висшите“ и „нисшите“ класи, на появата и увеличението на дела на „петото съсловие“ в световното население, съперничеството и конкуренцията между изоставащите и изпреварващи „велики“ сили и изкушението на елитите да господстват над света, са най-тясно свързани с извършващата се в условията на капитализма и държавността РР (роботронна революция), която предизвестява краха на стария свят и създава материалните и социални предпоставки за новия, подсказвайки неговата бъдеща организационна структура и новите социални и интернационални отношения.
В следващите страници, избягвайки всякакъв „примитивен антиамериканизъм“, правя опит да потърся и да намеря едно нестандартно и неказионно определяне на основните елементи в структурата, характеристиките и функционирането на днешното американско общество, неговата политическа система, финансите, икономиката, вътрешния и външния дълг на САЩ, социалната структура, разпределението на БВП между бедните и милиардерите.
Започвам с американската демокрация. Няма да се връщам към миналото ѝ, когато тя е робовладелска, подобно на Атинската демокрация в древна Елада, където на всеки свободен атинянин са се „падали“ по 18 роби или 9 пъти повече, отколкото в Рим, нито към непроверените твърдения, че от началото на робството в Северна Америка до гражданската война през „петилетката“ 1861-1865 г., от „грижите“ на американските робовладелци са загинали около сто милиона африкански роби. Няма да напомням и изтреблението на около 10-15 милиона от местното индианско население, срещу което белите заселници извършват първото в модерната история „етническо прочистване“, чието по-популярно название е геноцид – престъпление за което няма давност. •
Остави коментар