Хардкор/пънк във Варна

През 2009 година освен 20 години от падането на държавно-капиталистическата диктатура на БКП се навършват и 20 години от раждането на пънк/хардкор сцената в България. Нейното родно място е морската ни столица Варна.
В първата част от нашия преглед ще се спрем на спомените от онези години на една от най-активните личности на българската хардкор/пънк сцена по онова време – Християн. Той е фронтмен на бандата Meanstream, в ранните дни на хардкор/пънк сцената във Варна. Отдаден на социално-политическите теми, правата на животните и DIY хардкор/пънк сцената. През 1995 той създава Meanstream, ню-скул хардкор със социални послания, повлияни от американските банди по това време като Judge, Earth Crisis, Abnegation и т. н. Имат демо с 4 песни от 1995, а през 1997 същите четири песни от него излизат в страхотна анархо-веган-стрейт едж компилация („We May Fight A Battle That Can’t Be Won“), издадена във Франция от Ян Бойслив, в която има 40 страници книжка с информация за бандите! По същото време Християн издава и вестник за правата на животните и вегетарианството, но по неговите думи не получава широк интерес. Meanstream се разпада, когато Християн заминава за Щатите, където все още живее.
Ето и неговият разказ за първите дни на хардкор/пънк сцената в България:
– Някой харесва ли хардкор? – и няколко човека изкрещяха силно в Спортна зала във Варна. Това беше първият път, когато чух някой да споменава публично думата „хардкор“. Това беше вокалистът на Фитил, една от първите пънк банди във Варна. Песента, която последва, беше кратка, бърза и с простоват текст, след това те се върнаха на класическото си ‘77 пънк звучене, почти като Sex Pistols. Но банди като Фитил и Луцифер идват от изгряващата по това време метъл сцена в България, края на 80-те, това беше почти в края на Желязната завеса и „комунистическия“ режим, но тогава все още не го знаехме.
Редките концерти, на които ходехме, бяха основно метъл, много груб и шумен, в това беше и неговата красота – за едно 12-13 годишно хлапе това беше бунт срещу системата! Имаше сериозна заплаха да те арестуват за непристойно и антидържавно поведение! Чувството беше различно във времето, когато всеки беше подозрителен и се очакваше всичко да бъде тихо и кротко по улиците, а милиционерите следяха всяка твоя стъпка – някои хлапета се осмеляваха да правят такива концерти, пълни с мръсни невъзпитани нехранимайковци, които крещят и викат, вдигат много шум. Това ли е свободата? Не бих казал, но вкусът на това нещо беше невероятен.
(следва)