Анархия в Кавала

Интервю с Мариус от „Автономен център – Кавала“
Разкажи ни за вашата организация?
Тук, в Кавала има анархистично присъствие от 1985 г. Първоначално бяхме малка група хора и постепенно започнахме да ставаме все повече. След 1997-98 г. сме много по-голяма и по-силна организация. В Кавала имаме и първия и най-дълготраен самоиздържащ се автономен център-инфошоп в Гърция, от 1985 г., който е отворен вече 24 години. В началото тук имаше и левичари, и еколози, и други алтернативни хора, но през последните 15 години тук сме само анархисти и антиавторитарни хора. Както виждате, тук имаме богата библиотека с много стари публикации, които събираме и предоставяме на хората, които искат да научат нещо и да разберат какво се е случило, например през 80-те. Имаме и различни акции. Всеки месец организираме концерти. В университета в Кавала имаме окупирано пространство, скуот, което използваме предимно за организирането на концерти. Едно от нещата, които правим винаги, е да слагаме „вход свободен“ на концертите, за да може всеки, който иска, да дойде, дори да няма пари. А който иска да ни подпомогне, може да даде доброволно дарение за организирането на следващи концерти. Освен това правим демонстрации, разлепване на плакати и други, които понякога водят до конфликти с полицията.
Участвали ли сте в голям протест?
Един от най-големите протести в Кавала беше, когато направихме скуота през 2004 г. Тогава сградата на скуота беше собственост на кметството и полицията веднага дойде, записа данните на всички, някои хора бяха арестувани и разпитвани, но скоро бяха освободени. Веднага след това организирахме демонстрация, която завърши пред сградата на полицейското управление. Там надраскахме със спрейове всички полицейски коли. Три седмици по-късно организирахме нова демонстрация срещу полицейското насилие. Едно момче от нашите счупи камерата на една банка и ченгетата ни атакуваха. Стигна се до сблъсък, който продължи около 20 минути. Не успяхме да ги пробием, но и те не успяха да ни пречупят и останахме да протестираме на улицата. Един от най-натоварените периоди беше през декември миналата година. Когато на 6 декември полицията застреля 15-годишно момче (анархиста Александрос Григоропулос, бел. ред.), избухнаха бунтове из цяла Гърция. Когато хората тук, в Кавала, научиха, веднага излязоха на улицата, без да е обмислено нещо предварително, без да има планирано нищо конкретно. 50-60 души започнаха да правят барикади по улиците, но полицията избягваше конфликти и не направи нищо. На следващия ден имаше атака срещу полицейското управление с коктейли „Молотов“. През третия и четвъртия ден имаше много акции не само на анархистите, но и на студентите, учениците и работниците. Тези дни полицаите се страхуваха да излязат на улицата и стояха затворени вътре в участъците. Това беше голяма победа за всички!
Какво става в Гърция след протестите през декември?
Обикновено след големи бунтове държавата взима драстични мерки срещу всички участници в тях, но поне според мен до този момент не ни е оказан някакъв смазващ натиск. В началото арестуваха около 200-300 души в цяла Гърция, 60 души отидоха в затвора, но вече всички са освободени. Сега правителството казва, че има план срещу анархистите и антиавторитарните хора и че след имигрантите идва ред на анархистите. Вие знаете за действията на правителството срещу нелегалните имигранти – депортират ги, разрушават местата, където живеят, затварят ги в затвори, които приличат на концентрационни лагери. В момента правителството подготвя мащабни акции срещу всички скуоти, но ние сме добре организирани и няма да се предадем, а ще се борим да защитим домовете си и местата, където се събираме.
Разбрахме, че очаквате тези акции на полицията срещу скуотите съвсем скоро.
Да. В гръцката култура август е месец за почивка, времето е много горещо и всички заминават някъде. Затова полицията ще се опита да ни атакува през този период, защото мислят, че в скуотите няма да има почти никой и ще бъде лесна работа. Но тази година ние сме подготвени и никой не е заминал. Мисля, че полицията първо ще предприеме малки акции, за да види каква ще бъде нашата реакция. Ако се опитат да разрушат всички скуоти, Гърция отново ще преживее събитията от декември, защото има толкова много скуоти из цялата страна и ние не сме само 200-300 души – ние сме хиляди. Освен това правителството трябва да внимава много за имиджа си, защото всеки ден от новините научаваме за корупционни скандали със замесени политици, свещеници. Министърът на обществения ред Маркоянакис, който казва, че ще предприеме действия срещу анархистите, също беше замесен в голям скандал. Така че на правителството няма да му е никак лесно да ни победи.
Какво мислиш за съвместните действия на анархистите от Балканите?
Според мен това е много добра идея. Но първо трябва да добре да се опознаем помежду си. Затова трябва да се срещаме по-често и да говорим за проблемите, които всички имаме в страните си и да съставим обща програма. Вие в България правите едни неща, ние в Гърция правим други неща, в Македония – трети. Ще бъде много добре да поддържаме връзка помежду си и да обменяме идеи и опит, защото капиталистите, правителствата, държавите действат съвместно срещу нас и ние трябва да бъдем обединени, ако искаме да им се противопоставим.
Как виждаш бъдещето на анархисткото движение в Гърция?
Мисля, че анархистите трябва да започнат да действат повече на работните си места. В момента и работниците организират различни акции, но според мен те трябва да бъдат повече. В началото на анархисткото движение в Гърция, повечето хора са били млади ученици и студенти, съответно не са правили много акции на работните места. Но сега, когато движението стана много по-масово, мисля, че трябва да правим повече неща на местата, където работим.
Ти знаеш какво се случи с Костадина Кунева. В България нито правителството, нито синдикатите направиха нещо по въпроса. Единствено ние, анархистите, организирахме две демонстрации за солидарност. Можеш ли да ни разкажеш нещо повече за гръцкото движение в подкрепа на Кунева?
Това движение беше организирано от различни хора, не само от анархисти, но всички анархисти бяха солидарни с Костадина Кунева. Защото тя беше работничка, заради нейните действия – затова, че тя настояваше за по-добри условия за работа, я заляха с киселина. Сега много други хора се присъединиха към това движение – левичари, по-либерални хора, имигранти. Така че това движение не е чисто анархистко, но според мен това не е недостатък. Хубаво е, че различни хора се борят заедно.
Според статистиката, в момента в Гърция работят около 100 хиляди българи, подобно на Костадина Кунева.
През последните години в Гърция има много имигранти, не само от България. Специално от Източна Европа, когато падна комунистическият режим, много хора имигрираха. В Гърция най-много са имигрантите от Албания, но има и от други страни като България. Мъжете работят предимно на полето, а заради жестоката експлоатация, много от жените биват принудени да проституират. Ужасно е това, че например българската жена в Гърция е синоним на проститутка. Когато казвам, че жените са принудени да проституират, нямам в предвид, че задължително са принуждавани насилствено. Естествено, има и такива случаи. Но когато тези жени са изправени пред дилемата дали да работят като Костадина Кунева и да изкарват по 15 евро на ден, или да изкарват по 40-50 евро на ден като проститутки, понякога те избират втория начин, защото просто нямат друг начин да преживяват.
Сега второто поколение имигранти се интересува много повече от политика в сравнение с първото. Първото поколение имигранти бяха много бедни и според тях капитализмът беше рай. Те се стремяха да си купуват къщи, коли и да бъдат част от капиталистическото общество. Но вече второто поколение, децата на българските и албанските имигранти, които са родени тук, в Гърция, разбраха, че това е една голяма глупост и затова много от тях са близки до радикалните движения. Преди години имаше опити от страна на анархистите да радикализират имигрантите, но повечето от тези опити претърпяха неуспех, защото имигрантите мислеха единствено как ще живеят в своя „капиталистически рай“. Но сега много имигранти от второто поколение се включиха в декемврийските бунтове – хора от България, Албания, Русия, Азия.
Вече 15 години анархистите участваме масово в най-различни акции – от екологични до по-директни – и затова успяхме през декември. Полицията убива деца и другаде, но никъде не е имало такива бунтове.

Интервюто взе група активисти от ФАБ