|
(със съкращения)
Колектив за безплатено обществен транспорт
В епоха, в която услугите имат търговска стойност, мнозина не виждат нищо ненормално да си платиш за билет, за да се придвижиш. Обаче държавата нищо да не прави, за да гарантира социалното равенство.
Изискването за безплатен транспорт се оформи през 90-те, благодарение на колективите от безработни (“АС - Да действаме заедно против безработицата!” във Франция и “Колектив на безработни” в Белгия). Желанието на тези хора да се срещат ги принуждаваше да се придвижват с влак. Но тарифите, прилагани от транспортните фирми, спираха развитието на мрежите за взаимопомощ и за пряка намеса по време на манифестации или на събрания. При липсата на финансови средства, “гратисчийството” представляваше единствената им възможност да се придвижват.
Първата значителна група, “Колектив без билет”, се създаде през май 1998 г. в един от социалните центрове в Брюксел и искаше да направи обществения транспорт достъпен за всички. Те издават “Карта за право на транспорт” (КПТ), която заменя чувството за вина на гратисчията и установява понятието “борбен гратисчия”.
Правова държава
Констатира се, че мнозинството от населението се ползва с намаления за транспорта (ученици, студенти, пенсионери) или не го плаща (деца под 12 години, служители на обществения транспорт). Докато друга част, поради невъзможност да си плати билета, е обречена на неподвижност. Впрочем свободата да посетиш роднини или да участваш в културни мероприятия не е ли една за всички?
“Социален мир”
Местните колективи, борещи се за „безплатността” определиха, че билетните приходи покриват едва между 10% и 30% от бюджета на обществения транспорт на града им. Тези приходи служат едва за изплащането на разходите по отпечатването на билетите, поставянето и поддръжката на машини за пропускане, и контролите. Продажбата на билети позволява значи само да се попречи на свободния достъп до това пространство. Изглежда това е грижата за запазване на “социалния мир” – ограничаване контактите между бедни и богати.Социалният апартейд се изразява и в инсталирането на 5000 камери в парижката транспортна мрежа (RATP), портали против гратисчии и частна милиция GPSR (Група за предпазване и сигурност на мрежите). Тези средства подсилват чувството за вина на “гратисчията”. Те превръщат акта на кръшкане в антисоциален и опасен за тези, които са си платили правото на сигурност, чувство, подсилено чрезрекламните кампании на RATP в парижките автобуси.
Граждани на пазара
Общественото обслужване се грижи съвсем малко за действителните нужди на потребителите, които не са питани дали мрежата съответства на очакванията им. В резултат отдалечените места от градските центрове са слабо обслужвани. Определено има скъсване между гражданите и обществената организация.
Екологични размисли
Безплатното би позволило да се намали отрицателното отражение на транспорта върху околната среда. Автобус, пълен на три четвърти, се равнява на 30 коли по-малко: това е повече пространство по обществените пътища и по-малко консумирана енергия. Това означава да се позволи на пешеходците и на велосипедистите да си възвърнат града. Последните, консумирайки единствено човешката метаболична енергия, са първите жертви на замърсяването, на инцидентите и на шума, който причиняват колите. Автомобилистите биха били по-малко и биха осъзнали вредността на постъпката си.Екологията не се прилага само спрямо околната среда, но също и спрямо духа на Човека. Трябва да се отървем от идеята, че транспортът е полезен на човек единствено, за да пристигне бързодо целта си. Нашите придвижвания са все по-зависими от използуването на бързите двигатели. Те се превръщат в принуда и се ограничават до едното времетраене.
Никой не се радва вече на мига, в който пътува. Безплатен транспорт би позволил да си представим град, където удоволствието да се придвижваш би заменило принудата и скоростта не би била вече самоцел.
Общественото обслужване не се опитва да задоволява мобилността на всички, а осигурява функционирането на капиталистическата икономика.То върви в посока обратна на призванието си и само увеличава социалното неравенство. Неби ли имало нужда гражданската съвест да се издигне и да му посочи пътя за следване? Активистите за безплатен транспорт за момента са единствените, минаващи от осъзнаването към действието.
|
Следете за нови коментари с RSS
