| 85 години от ямболските събития |
 |
 |
 |
| Четвъртък, 20 Март 2008г. 10:00ч. | |
|
Този месец се навършват 85 години от масовите убийства на анархисти в град Ямбол, взели 31 жертви между които и деца. Тъй като отговорността за това нямащо аналог в следосвобоженската ни история политическо престъпление, носи правителството на Александър Стамболийски, решихме да приложим Отвореното писмо до същия от анархиста Георги Шейтанов, писано през 1922г. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СТАМБОЛИЙСКИ Г-н Стамболийски, Вам са добре познати кулоарите на Софийския централен затвор: из кулоарите на затвора през 1917 година често срещах фигурата Ви – тогава Вие напомняхте Ивайло, - не сте забравили налъмите, нали? Какъв парадокс е понякога съдбата! Днес Вие ходите с лачени обуща и по всяка вероятност - във фрак. В затвора Вие попълнихте образованието си – там от други Вие научихте за Щирнера и Ницше – нека Щирнер и Ницше Ви берат греха: те Ви внушиха, че сте „свръхчовек”, направиха Ви маниак. Вие помните бунта в затвора, който стана през зимата на 1917 година. Тогавашният директор на затвора ходеше с револвер в джоба сред затворниците и ги наричаше със собственото си име: сволочи. Ние, анархистите там, организирахме бунта; повече от 1500 затворници се дrгнаха като един човек и под напора на тази яростна вълна железните решетки запращяха. Охраната сложи оръжието си, а „гордият” директор даде гръб – той беше забравил за револвера си. На другия ден след бунта дойде при мене от Ваше име и от името на Генадиев Коста Тодоров с мисия. Коста Тодоров ми каза: „Влиянието и смелоста, която проявихте в бунта, учудиха всички ни. С тази смелост и с това влияние Вие можете да разбиете вратите на затвора и да излезете заедно с всички затворници, да дигнете суматоха в столицата и подкрепени от някой войскови части, които са на наша страна, ще направите преврат. Ние сме във връзка с фронтови части – те, научат ли за това, веднага ще потеглят за София – тогава край на Радославов, Фердинанд и войната.” На тази идея аз не отдадох кредит, защото зная, че вие сте хора без принципи и чест. И наистина септемврийските дни на 1918 година доказаха това. Вие напуснахте мизерно онези, които паднаха при Владая и отидохте в двореца – днес като стар медвед Вие разсмивате младия „цар на българите”. От този ден започна Вашата трагикомедия. На политическата сцена Вие дойдохте като бик в магазин със стъклария. Аз не бих се спрял на фигурата Ви, ако простащината Ви и маниачеството Ви не засягаха интересите ни. Всеки ден Вие се домогвате до името на анархистите, зад което искате да скриете Вашите мизерии. От друга страна, Вие дигнахте буря в чаша вода със „законопроекта” за разбойниците. Вие искате да прокарате една тенденция, сочейки анархистите като разбойници. Пазете се от анархистите, г-н Стамболийски! Те отдавна са Ви обявили за разбойник. В България само анархистите са Ваши врагове. От Благоев до Вас и Радославов – всички вие сте дребни фигури на един мръсен принцип – паразитизма и насилието. Вас народът храни, пък и облича – какъв е идеалът Ви? Краварницата Ви в София и винарникът Ви в Славовица заместват идеала, нали?! Вие може би не сте виновен,че сте бос. Как може човек да Ви държи отговорен, че сте една посредственост! Но ако Вие сте беден по дух и не виждате по-далеч от пределите на днешния ден, не си туряйте носа на вратите ни – ще го смажем! От нашия лагер чакайте само куршум! Господине, помнете, че анархистите в България и в целия свят са предтечи на човешко пробуждане – те носят скрижалите на великото утре. Анархистите мислят, че всеки човек има едно отношение към себе си: да се грижи за нуждите си, да работи и върху тази база да гради духовното си съвършенство, което е цел на живота ни. В отношенията си към другите не трябва да им пречим да направят същото. Анархистите мислят,че величието на човека е вътре, а не вън от него. Вие, властниците-паразити, който търсите външно господство в света, сте плебеи. Аристократизмът не е в злото, което причинявате на хората, аристократизмът не е в мизерията, която вършите в живота. Аристократизмът е в богатството на духа, в себераздаването, в страданието, по пътя на което вървим към себе си. Вие сте длъжни на хората, защото сте им напакостили. По пътя към извора на живота вие сте избутали с лакти ближния си. Ние, анархистите, мислим че богатствата на земята са достатъчни за синовете й. Затова искаме да ги разделим братски. Когато трудът и любовта към ближния станат задължение на Вашата съвест, ние ще ви подадем ръката си. Дотогава ще си останем врагове. И не отстъпите ли от мизерията, чиято традиция поддържате в света, ние ще ви смъкнем в калта – Вашата родина. Днес Вие сте пиян от вестникарския шум, вдигнат около името Ви. Вие си въобразявате, че сте „велик човек”. Измама е това, господине! Вие сте оръжие за една умираща традиция в света – цезаризма. В насилието и кражбата над другите Вие правите кариера – това е мръсно дело. Вас Ви мързи да работите и живеете от труда си, както са правили дедите ви, затуй Вие обирате чуждия труд с насилие, като низък бандит, като безсъвестен простак. Човешкият род в пробуждането си ще отвърне лице от имената на толкова подлеци, сред които и Вие ще видите себе си. Името Ви ще бъде затрупано от пепелта на традицията, която Вие поддържате в света и която вече умира. От българщината ще отделят не Ивайловци-Турлаков-Бурлако-Зурлаковци – не! Времето ще запази лика на поп Богомила, на Ботев; времето ще съхрани онези ценности, върху които се крепи животът: доброто, любовта, труда, мира между хората – ценностите на анархистическия идеал. В нашето шествие към този идеал ние, анархистите в България, Ви пращаме зов: г-н Стамболийски, снемете шапката си и стойте мирно!
Георги Шейтанов
Писмото е напечатано като отделен хвърчащ лист и препечатано във в. „Утро”, 3 септември 1922 г. ФАБ ще подеме инициатива пред ямболската община да се постави паметна плоча с имената на убитите анархисти.
Направи любима
Запази
Изпрати
Видяна: 1293 Коментара (0)
 Напиши коментар
Трябва да сте влезли в сайта, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате акаунт.
|
Следете за нови коментари с RSS
