Федерация на анархистите в България

Религиозните ереси по време на Първата и Втората български държави като богомилството са друг важен момент. При богомилите наблюдаваме строга йерархия в самите им общности и религиозен фанатизъм, но не с това са влезли в историята и предизвикват нашия интерес. Проповядваното от тях неподчинение на светската и духовната власт, неспазване на законите, призивите за неплащане на данъци, възпреманието на бедността като добродетел, предизвикват широкото разпространение на това учение сред населението и жестокото му преследване от страна на властта.

Хайдутството, по време на Османското владичество, като една специфична форма на народната съпротива, представляваща стихиен регулатор в отношенита между Османската власт и поробената рая. Освен, че  влиза в митологията и фолклора е извора на революционни традиции за всички по-сетнешни борци за свобода, като почнем от Хаджи-Димитър и Караджата, минем през македоно-одринското движение, анархистическите чети през 20-те години и свършим с „горяните” след 9 септември 1944 г.

Като обобщение, можем да кажем, че корените на анархизма в България са в славянския федерализъм, богомилството и  хайдутството.

Първият контакт на организираният революционен анархизъм с български революционери става през април 1869 г. Тогава в Женева, за среща с Михаил  Бакунин и Сергей Нечаев пристигат Теофил Райнов и Райчо Гръблев като представители на организацията „Млада България”(а не БРЦК както погрешно се смята. БРЦК тогава не съществува). През същата година Бакунин пише проекто-програма на българската революция в редактираното от него списание „Освобождение”. След смъртта на Херцен, Нечаев става редактор на списание „Колокол” и от неговите страници защитава  българската кауза и напада правителствата  на Румъния и Турция. До арестта си през 1972г, Нечаев няколко пъти пътува до и през Румъния и установява стабилни връзки с българските революционери  и по-специално с Христо Ботев. Ботев лежи няколко месеца в румънски затвор заради разпространение на Нечаевия  „Катахизис на революционера”. В контакт с българката емиграция в Румъния са и други анархисти като Николай Меледин и Николай Русел- Судзиловски, но влянието което революционият  анархизъм е оказал върху нашето национално-освободително движение не се признава от историческата псевдо-наука. Най-нагли във фалшификациите и бълнуванията си по този въпрос са историците след 9 септември, опитвайки се да изкарат Христо Ботев марксист.

След Овобождението на  България в края на 80-те години на 19 век се появава и развива един самороден български  анархизъм като Сиромахомилството – любов към бедността. Основен организатор на това движение е Спиродон Гулапчев, един от първите анархисти у нас. Сиромахомилите организират първата социалистическа печатница в която печатат произведения на анархистски теоритици и други автори, преработени така , че да бъдат разбрани от обикновения  селянин. Въпреки, че се създават групи в някои градове и села,  след няколко години движението се разпада по различни причини сред  които са финансови затруднения и интригите на марксистите.

Една истинска епопея е участието на анархистите в македоно-одринската освободителна борба срещу Османската империя. Това става  със самостоятелни групи като Женевския кръжок и „Гемидижите” и като част от Вътрешната македоно – одринска  революционна организация.

Солунските атентати от 28 април до 1 май 1903г, дело на анархистическата група на „Гемиджиите” са най-мащабната диврсионна акция на своето време. По техен адрес Гоце Делчев изрича думите „аз по душа съм анархист”.

По време на илинденско-преображенкото въстание като организатори , четнически командири и редови бойци вземат участие стотици анархисти. Нужно е само да се спомат няколко имена. Михаил Герджиков, военен ръководител на Преображенското въстание,където в разгара му се създава Странджанската комуна, която е своеобразен опит за сливане на национално-освободителната борба със Социалната революция. Всеки може да иде до къщата музей на Яне Сандански, за да види личната му литература, състояща се от безвластнически автори. Нужно е да се се споменат някои от най-известните народни песни, които се пеят и до днес за бойците-автономисти: „Болен ми лежи Миле Попйорданов” (войвода, брат на Йордан Попйорданов, участник в Солунските атентати), „Кога зашумят шумите...” (песен за войводата Костадин Нунков), „Ясен месец...” (песен за войводата Пано Ангелов и Равашола, най-добър приятел на М.Герджиков).

 В периода  от началота на века до войните, анархистическото движение в България се развива активно. Създават се организации, започват да излизат вестници и списания. Правят се опити за синдикална дейност сред работниците. Както и преди това терорът и експроприяцията са част от тактиката на движението. Заради подготовка на  атентат срещу цар Фердиннад и заради убийството на министър-председателя Димитър Петков (убит от анархист), през април 1907 г, е приет „Закона против анархистите”, по силата на който са разтурени легалните анархистически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани. Тук е момента да вметнем, че анархистите правят три опита да убият цар Фердинанд и един сина му Борис. Всичките са неуспешни.

Времето след края на Първата световна война до преврата на 9 юни 1923 г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни 1919 г. на Федерацията на анархисите–комунисти в България (ФАКБ), съществуваща и до днес.

Превратът на 9 юни 1923г,  поставя началото на гражданска война в България. В нея движението понася тежки, непоправими загуби. Убити, набутани в затворите  или прогонени от страната са хиляди анархисти.

Първата неуспешна битка е спонтанното Юнско въстание срещу превратаджиите. Следва Септемврийското въстание в което участието на анархистите е значително. Дават се стотици жертви.

Четническото анархистическо движение в периода от 1923-28 г. е значителна по мащаб въоръжена съпротива срещу властта. Правителството на Ляпчев е известно с една фраза на министър – председателя :Со кротце ,со благо и со малко кютек. Е, кютекът се стоварва през годините1926-28 върху анархистите – четите на Героя , Тинко Симов , Дочо Узунов и техните ятаци от Троянско, Ловешко и Плевенско. Убитите са повече от сто души , някои по – изключително жесток начин. На колове пред Околийското управление в Ловеч стоят побите за назидание  отрязани  глави на четниците.

През тридестетте години движението се окопитва от ударите от 1925г, но започва фракционна борба между анархо-комунисти и анархо-синдикалисти, а превратът от 19 май 1934г, отново праща анархистите в нелегалност.

Една полицейска статистика от 1936 година показва, че регистрираните с прояви анархисти са 2600 души. Комунистите са 3900. Тези числа са демонстрация на това че Компартията далеч не е единстветта лява сила както сочи писаната по поръчка история.

По време на Испанката революция 45 наши анархисти заминават  да подкрепят СНТ и ФАИ и половината от тях загиват по фронтовете.

С оглед ориетацията на България към Хитлеристка Германия и пакта Рибинтроп – Молотов, се създава ситуация в която анархисткото движение е единтсвената антифашистка сила в страната и е изложено на ударите на властта.

Затова когато след 22 юни 1941 г., БКП изведнъж решава, да води въоръжена борба, повечето анархисти остават настрана, но някои се включват в партизанските отряди или действат като ятаци. В югозападна България има цели чети съставени от анархисти и има много помагачи. В този период също се дават стотици жертви, но, някои наши другари са убити заради предателства на комунистите или директно от  самите комунисти. Което е само прелюдия .

Диктатурата на БКП е най – тежкият период за анархизма в България. И не само заради убийствата ,концлагерите, затворите и изселванията. А и заради безогледните исторчески фалшификациии и невъзможноста воъобще да се говори за анархизъм освен в отрицателен смисъл. Те се опитаха да унищожат анархистите не само физически и морално, но и да ни заличат от историята като движение  и като идеология.

След  организираното от самите болшевики в кооридинация със Запада „падане на комунизма” става възможно възтановяването на анархистическите организации. През 1990г. е възтановена Федерацията на анархистите и започва да излиза вестник „Свободна мисъл”.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Трябва да сте влезли в сайта, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате акаунт.

< Предишна		Следваща >