|
Един свободен свят – свободен от бедност, свободен от принуда, свободен от омраза – свят на истина и красота, свят за свободния човек, който с радост го споделя с другия
Струва си да живеем ние и хората след нас в такъв прекрасен свят. Струва си всяко усилие и всяка жертва. За този свят мечтаят и се борят хилядолетия наред най-светлите синове на човечеството. За този свят се борят анархистите. По-доблестно ли е да скърцаш сам със зъби пред екрана с бутилка в ръка, или да тръгнеш по пътя към свободата, към живота, към победата в борбата, започната от Ботев и Левски?
Анархистите приемат за свои принципи солидарността между хората, демократичността на реда, уважението към по-слабите, борбата за справедливост. Всеки човек, който подкрепя тези принципи на думи и на дело, може да бъде наречен анархист. Анархистите отстояват принципите на братство и равенство между хората, доколкото им стигат силите. Те приемат недостатъците и различията между хората, правото на всеки да има мнение и свободно да го изразява. Дори някой да поддържа идеология, която считат за вредна, те не го съдят за това. За анархистите различията са път за намиране на по-доброто решение за обществото.
Активисти на ФАБ разпространиха десетки хиляди листовки като тези в София и други градове. Тук публикуваме пълния текст. Версия за печат можете да свалите от Индимедия.
Повече от 100 години анархистите в България показват това в борбата срещу потисниците – султани, царе и партийни величия. Въпреки непрекъснатите репресии, дори от уж „народните“ правителства, анархистите и днес застават до най-потиснатите в обществото. Социалният или военен геноцид, отчуждаването и озлобяването на хората, цензурирането и манипулирането на информацията не оставят анархистите безучастни. Словото върви ръка за ръка с преките действия, за да превърнем страната си в място, където днес се живее по-добре и по-достойно от вчера.
Анархистите се борят за това, което смятат за правилно, със средствата и силите, с които разполагат, без да правят компромиси с принципите си.
Тероризмът и насилието срещу потисниците
са били използвани във времената, в които законът е позволявал шестгодишни деца да работят във фабриките, трудът, гладът и болестите рядко са оставяли работниците да остареят, а понятието „човешки права“ още не е съществувало. И днес има места по света, където въоръжената съпротива е неизбежна, но оръжието никога не е било основното средство на анархистите. Създаването на широко революционно движение винаги е ставало чрез силата на словото, подкрепено с дела, а свободният човек свободно избира оръдията на своя труд и борба.
Днес ФАБ води борбата не с оръжие, защото хората все още не са измъчени до кръв, но с много желание и воля, защото трудът и щастието ни са безмилостно ограбвани. Докато има хора, които едва свързват двата края, а техните грабители обхождат световните курорти, борбата продължава.
Мястото на анархистите е на улицата –
улицата, която ни свързва – там, където отиваме, когато напускаме стените, за да се радваме, да страдаме и да се борим заедно – винаги до най-онеправданите, до хората, чиято свобода е най-потъпкана. Този позив ви е даден или е оставен пред дома ви от анархист. ФАБ използва всички пътища, за да стигне до хората – електронните също. Федерацията поддържа сайтове в Интернет, чрез които всеки любопитен може да се запознае с дейността на организацията и основите на безвластието. Народното самоуправление не означава властници да мислят за народа, а народът да защитава интересите си, както с протестни действия, така и с организационни усилия. През последните години ФАБ организира множество протести против ценовия геноцид, за бойкот на престъпните сметки на Топлофикация-София, бойкот на неколкократно поскъпналите билети за градския транспорт. Анархистите в България най-редовно участват редом с други граждански движения в антивоенни и екологични протести, в акции в защита на свободата на словото.
Това ние наричаме истинска демокрация.
ФАБ и другите анархистки организации се стремят да покажат, че тя е възможна. Анархистите имат цялостни и ясни виждания за обществото, в което искат да живеят. За нас демокрацията не е ходене на избори, а участие в решаването на проблемите. Революцията е промяната към безвластническо общество. В такова общество хората имат наистина равни възможности за развитие и решаване на проблемите си. Анархистите не очакват някой „по-благороден“, „по-умен“ или „по-успял“ да се погрижи за хората – попове, президенти и корпорации най-добре се грижат за себе си. Затова ние предлагаме хората да се грижат сами за себе си и заедно за общото: за дома – семейно, за работното място – колективно, а за страната – федеративно.
Всяко добро развитие на света идва с революция –
революция в мисленето, в отношенията, в технологиите. Еволюция без революция е невъзможна – всяко противно твърдение е измамно оправдание за бездействието.
Революцията ще приключи успешно, когато контролът върху производството и потреблението премине от ръцете на собствениците в ръцете на производителите и потребителите – не с лозунги и декрети, а с ясното съзнание и ангажимент на всеки в това начинание. Опитът ни учи, че подобни процеси рядко минават мирно. Ако потисниците уважаваха народната воля, нямаше да има нужда от промяна. Когато хората поискат промяна, властта показва истинската си озъбена муцуна. Полицията и армията винаги са служили на властта, а не на народа и това проличава точно в такива моменти – те са основното средство за борба със свободолюбивите граждани. Тогава проличава и доколко народът желае и заслужава да се управлява сам.
Безвластието (често наричано анархия) е идеалът, към който се стремят анархистите с дейността си. В такова общество хората приемат участието в управлението като вечно право и всекидневно задължение. Единственото оправдание за вземането на решение е общото съгласие, постигнато на общи събрания с всеобщо и равно право на мнение и равен достъп до информация. Представителите на хората са експерти, чиито права са ограничени до съответната област, в която работят. Те могат да бъдат сменяни и решенията им могат да бъдат оспорвани по всяко време. Всеки член на общността може да направи предложение, което при натрупване на интерес да бъде подложено на гласуване. Частната собственост на хората е съобразена с личните им нужди и с нуждите на общността. Природните ресурси, заводите, институциите – всичко, което е от обществено значение, се управлява колективно. Хората в колектива по-добре могат да оценят труда и нуждите на колегите си, отколкото техният началник. Хората в града по-добре познават проблемите на местното население, отколкото депутатите в парламента. Хората, които оцеляват с една пенсия, се справят по-добре от министрите, на които министерската заплата не стига. При самоуправлението решенията – правилни или не – се вземат от тези, които ще носят последствията на гърба си, а не от шепа тарикати, които ще спят на меко дори и да сгрешат. Само за последните сто години милиони хора са организирали живота си по този начин и са доказали, че той е по-полезен за обществото и по-приятен на хората от капиталистическата система. С развитието на технологиите и социалните науки безвластническото общество става все по-лесно постижимо. Хората не обичат да бъдат потиснати, а умеят да бъдат солидарни – рано или късно, ако солидарността и свободолюбието надделеят над алчността и омразата, те се обръщат към безвластието.
„Не е луд който яде зелника, а който му го дава“
Зелници вече не останаха, но малкото, което нашият народ произвежда, е безмилостно изяждано от паразитите, които го управляват. По конституция властта принадлежи на народа. Но народната власт се изчерпва с правото веднъж на четири години анонимно да се изкажем кой паразит ни е най-малко гнусен. Властта не може да бъде на хората, докато те не са готови да я защитят. Нашият народ не е готов и затова трудът му отива за угодата на паразитите.
Открай време народът ни се управлява от този паразит, който се докопа до депутатското, царското или министерското кресло и остане там по-дълго. Изборите често играят най-слаба роля за това – основна роля играят българските или чуждите армии и боричканията между различните жадни за власт банди. Веднъж докопал се дотам, всеки паразит се представя за назначен свише овчар и все се намират сред народа копои да го плашат и овце да му блеят да не надига глава. Редките народни вълнения са давени с кръв, а вината е хвърляна върху тези, които са дръзнали да оспорят правото на най-дебеловратия вълк да ги сдъвче, когато реши. Всеки, който мечтае за по-светло утро, който се има за равен на тулупите в костюми и мерцедеси, минава за откачен или направо за кръвожаден. А гадовете, които със зъби и нокти драпат да управляват човешките съдби и после ги смачкват в калта, минават за образец за благородство.
Хората не искат вече да гледат поредното доказателство за това, прозиращо във вечерните новини – те си пускат някое шоу по телевизора. Анархистите гледат голямото шоу на живота – то се нарича „Още ли ги търпим?“ В него виновни са бедните, а печелят тези, които управляват живота им.
Ако управлявате нова бананова република на Балканския полуостров,
• Ако за без пари ви работят няколкостотин „некадърници“,
• Ако „обществената“ фирма ви пълни джоба, докато официално обявява фалит,
много ви молим, платете си парното! Слезте за малко от новия джип, купете си билетче, качете се в автобуса, продупчете го и кажете добра дума на контрольора! Държавата има нужда от вас!
Обаче,
• Ако стоите на студено или ходите пеш,
• Ако плащате сметките си с тежест в гърдите,
• Ако изборът е между касата на Топлофикация и аптеката,
не им плащайте, те не го заслужават! Присвоиха си правото да управляват граденото с нашия труд. Нека не им даваме и малкото, което ни остава!
200 хиляди престъпници на свобода
„Другарите“ повече от 60 години си решават проблемите, като пращат непослушните в затвора. Но вече 200 хиляди софиянци са непослушни и не плащат на Топлофикация – просто защото нямат пари. Вината им е, че не управляват чуждото и никой не им работи за жълти стотинки. Ощетените са банда тарикати, които управляват „обществените“ дружества „в името на народа“. Но тези хора, които, въпреки дълговете, данъците и кражбите, успяват вечер да сложат нещо на масата, не вярват, че могат да управляват „държавното“. И се имат за престъпници. А тези, които не могат да наместят в джоба си няколко милиарда бюджетен излишък, се имат за ощетени. Защото не си вярваме! Защото им оставяме да се мислят за богоизбрани!
Докога?!
Макар да не е широко известно, анархисткото движение има дълбоки корени в българската история.
Анархистки мотиви можем да открием още в обществения строй на славяните и богомилството. Българските революционери поддържат връзки с Бакунин и Нечаев. Христо Ботев превръща анархистката мисъл в дело по времето, когато страната още пъшка под игото на султаните. „Чистата и свята република“ на Левски, в която „секи човек очува своята свобода и се управлява по своята собствена воля“ е тъй близо до „идеалната република“ – анархията на Прудон, в чието училище ни праща Ботев. Сиромахомилството, Преображенското възстание и Странджанската комуна са осъществени с кръвта и потта на анархистите в България.
Борбата срещу царската власт и надигащия се фашизъм протича с дейното участие на българските анархисти. През юни 1919 г. е създадена и Федерацията на анархокомунистите в България, чийто наследник е ФАБ. Заедно със своя народ, анархистите проливат кръвта си в борбите му за справедливост в бунтовете срещу режима на Стамболийски, Септемврийското въстание, партизанското движение, борбата срещу хитлерофашизма, докато в борбата срещу сталинизма движението е почти напълно заличено. През 1990 г. е възстановена ФАБ и започва издаването на вестник „Свободна мисъл“. И до днес анархистите се стараят да бъдат на фронтовата линия с малцината българи, които все още не са капитулирали пред капитализма, пред отчаянието на безизходицата.
Ако зачиташ свободата на другите, ако не обичаш да преглъщаш неправдите и не се страхуваш от силата на своя глас, ти вече крачиш заедно с анархистите.
|
Следете за нови коментари с RSS
