книгата се издава със спомоществувателството на ФАБ. Можете да получите екземпляр като се свържете с нас.

Обесването на Христо Ботев

из предговора към новото издание

…може би щастие е за него [Ботев], че е умрял, без да дочака времето, когато по думите на самия Ст. Стамболов, той би могъл в родна България да бъде обесен за крайните си убеждения и за своята революционна смелост.

Редно е тази книга днес да започне така, със своето заключение. Дължим го на нейния автор, защото в това вижда самият той смисъла на своя труд. Волков започва своя предговор с надеждата неговото изследване да постави едно начало на разговора за Ботев, за Ботевите идеи и Ботевата епоха. Без претенции за последна инстанция, руският биограф на Ботев пише: „ние направихме всичко, което можехме; нека направи повече този, който може, и нека нашият труд да му послужи поне за материал“. Евгений Волков се надява краят на неговото произведение да бъде начало на други, но през последвалите 93 години това не става. Книгата е на практика погребана, а дори първото ѝ, пролежало 14 години, издание според автора е поразено от множество произволни съкращения, които „грубо извращават и обезценяват цели глави от книгата, а на някои места даже съвършено лишават моето произведение от яснота и логическа последователност“. С надеждата, че за явление като Христо Ботев сто години не са много и не е късно истинският разговор да започне и днес, издаваме тази книга и затова започваме нейното второ издание с последното изречение на първото.

Поради трагичната смърт на трима банкови служители по време на протестите на 5 май в Атина, нашите другари от Антиавторитарно Движение счетоха за нужно да излязат със съобщение, което публикуваме тук:

Изявление на Атинската асамблея на Антиавторитарно движение

По време на голямата стачка обществото спечели значителна победа, която беше подкопана от опитите да му бъде вменена вина за трагично събитие, която то не заслужава.

Огънят в банка „Марфин“ предостави „топлина“ на политическата и социална система, която вече предсмъртно „изстиваше“ в студената хватка на златото.

Трагичният инцидент не е част от атмосферата на народна ярост и от начина, по който тя беше изразена – от булевард „Александрас“ до площад „Синтагма“. Причината за него е нетолерантността на „специалистите по насилието“. Мантията на агресивния авангард падна и показа истинската роля на „бойната напаст“ – роля на хора извън и срещу обществото. Желанието, заповедите и себевъзприемането срещу обществото доведоха до смъртта на трима служители.

Ясно се видя, че такава теория и практика подкрепя и служи на интересите на шефовете и държавата. Подобно подлагане на силите на подтисничеството е дори по-ефективно, отколкото би могло да бъде формалното сътрудничество с шефовете и държавата. Огромното шествие на 200 000 души в центъра на Атина е отговорът към носещите насилие. Социалният гняв и начинът, по който ще бъде изразен той всеки път (окупации, сблъсъци и демонстрации) е избор на обществото, а не на самоназначили се спасители.

„Антиавторитарно движение“, според свето виждане за обществото и девиза „пряко социално действие - пряка демокрация“, събра хиляди хора в масивен, самоорганизиран и здрав блок, точно както другите структурни блокове на анархистите. Като органична част то взе участие в изразяването на много радикално социално навдигане, което демонстрира, че държавата не е легитимна в очите на хората.

Въпреки гаврата с мъртвите от страна режима, който се опита да разпространи лъжи за смъртта на тримата работници, техните колеги в „Марфин“ сами посочиха подстрекателите: „моите колеги бяха убити днес от злоба. Злобата на банката и г-н Вгенопулус лично, наредил всеки, който не остане на работа, да не идва на следващия ден.“ Извършителите са тези, които създадоха на работното място условия за превръщането му в крематориум на платените роби. Служителите загинали в огъня не могат да бъдат оплакани със сълзите на политическите лидери, а само от движението на народа.

ДИРЕКТНО ДЕЙСТВИЕ, ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ!

ПАМЕТ ЗА МЪРТВИТЕ РАБОТНИЦИ!

ВСИЧКИ НА УЛИЦИТЕ!

На 11 май 2010г, в София , пред централния вход на Софийския Университет, се проведе протест срещу намаляването на бюджета на СУ с 25%. Официални организатори са били Студенстския съвет и ръководството на СУ. Освен от студенти, протеста е бил подкрепен от учени от БАН и синдиката „Образование и наука” към КНСБ, присъствали са общо около 300 души.
Компактна група от студенти – анархисти и активисти на ФАБ се включи в протеста със свой транспарант : „Образованието – за хората, не за държавата и капитала”. Целта беше да се акцентира върху това, че проблемите на образованието не са само в намаляването или увеличаването на бюджета, а в това дали то е достъпно и какво е нивото му.
Това явно не се харесва на организаторите, за които със сигурност се знае, че са добри в харченето на бюджети, а защо не и на техните гости от КНСБ, които не са организирали нито един социален протест, откакто Премиера им каза, че „ще ги чака на другия тротоар” или пък „учените от БАН”, при които, ако се съди по данните на Комисията по досиетата, най-често създавания „научен продукт” в последните десетилетия са били ... доносите.
Срещу групата на анархистите организаторите изпращат охраната на Университета, която се опитва да вземе транспаранта и да ги отстрани от протеста. Ето какво ни написа един от присъствалите студенти-анархисти за случката и цялостното протичане на събитието:

Около 10 часа бяхме пред Софийския университет. Имаше доста хора, а от всички страни прииждаха още. Организаторите заеха места на стъпалата и опънаха транспарантите си.
Бяхме десетина човека. Заехме позиция от дясната страна на стълбите и разпънахме нашият транспарант, който гласеше – „Образованието – на хората, не на държава и капитала!”.
Никой не ни направи забележка или намек, че не сме желани, дори ни обърнаха точно срещу репортерите. Така стояхме около 20 минути, в които трима от нашите бяха интервюирани, като обясниха защо протестираме.
През цялото време едно портиерче от университета търсеше конфронтация с нас.
Още с разгъването на призива ни, той застана пред транспаранта. Повтори няколко пъти, че такива като нас нямат място там и ни приканваше да си ходим. В един момент се разпищя, че на транспаранта пише против държавата, а това било недопустимо.
След като ореваха орталъка, от охраната се посъветваха със Студентски съвет и отговорът бе, че не са ни канили и не сме желани от тях. Веднага имаше реакция и ни беше казано да слезем от стъпалата.
Тогава въпросната мижитурка се опита да събори транспаранта, което нажежи обстановката. Единствената причина поради, която не се стигна до физическото му пребиване беше възпитанието и културата на анархистите.
Разбира се ние отново издигнахме транспаранта. Тук видях нещо много хубаво.
Голяма част от журналистите, студентите и обикновените граждани се застъпиха за позицията ни.
Защо бяхме изблъскани тогава?
Нито правихме нещо лошо, нито правихме провокации. Просто изразихме мнението си, което явно беше проблем за някого.
Интересно ми стана само защо организаторите, които уж протестираха срещу намаляването на бюджета им, се обърнаха срещу нас?
На всички трябва да им е ясно, че ние няма да се откажем от нашата борба за правото на образование.

Въпреки нежеланието на организаторите, групата на анархистите остава на протеста, а проявата до края представлява дрънкане на общи и празни приказки и въргаляне по стълбите пред университета на някакви облечени като Арлекино, което въщност било „протестен театър” на студенти от Университетския театър . Представлението започнало със следния речитатив: „Държавата трябва да е майка, а не смъртна присъда... Живот, отиващите на смърт те поздравяват. Дръжте левия си крак, докато не ни накарат да си вдигнете и другия!" След това „актьорите” се търкулнали по стълбите...
Изводът от горните палячовщини е, че са нужни напълно нови организации, подходи, предложения и решения за да имаме едно истинско, ново образование насочено към човека и обществото, а не такова изхранващо търтеи в тоги и костюми и с единствено предназначение да създава „кадри” за държавната администрация и капиталистическите фирми.

На борба за свободно, безплатно и общодостъпно образование!