РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В ХХI ВЕК: ОРГАНИЗАЦИЯ, СТРАТЕГИЯ, ТАКТИКА, СРЕДСТВА И МЕТОДИ

(БЕЛЕЖКИ КЪМ ПОСЛЕДНАТА, НЕЗАВЪРШЕНА ГЛАВА ОТ „АПОКАЛИПСИСА“)

(продължава от миналия брой)

• 5. Създаване на революционната структура

Ще започнем с изискванията към структурата на организацията. Тя трябва да осигури самовъзпроизвеждането си дотогава, докато целите ѝ не бъдат осъществени; структурата ѝ трябва да повиши солидарността и солидността на организацията при отпор срещу враждебните сили; да сплотява членовете ѝ и да укрепва волята им, като свежда до минимум възможното ѝ разрушаване вследствие външни удари, напускания на членове или вътрешни конфликти. Тя трябва да бъде гъвкава, годна да приеме или да отклони всяка изненада и изпитание, да се променя и дори да се разпуска в зависимост от обстоятелствата, като притежава усет за своевременното осъзнаване на подобна необходимост. Позитивното общуване между членовете, взаимното уважение и поддръжка, солидарността и общата целеустременост са определящи и решаващи за революционната организация.

В свободното общество хората се самоуправляват, а то се саморегулира чрез тяхната колективна дейност. Създаваните от нас организации трябва да бъдат съобразени с тези нужди на движението, определяни въз основа на нашите идеи, познания, възприятия и общи решения. Организациите или свободните съюзи, колективи, комуни и „семейства“ трябва да бъдат флуидни и гъвкави, но годни да се съхранят при всякакви промени. Те ще отговарят на индивидуалните и колективните нужди. Тяхната култура, структура и функции ще бъдат в унисон със стремежите и убежденията на техните членове и ако сме наясно с целите и с анархистическия идеал в нашите организации, за разлика от йерархическите, не би трябвало да се култивират свръхорганизираност, монолитност, конкуренция, фракционност, субординация, конфликти или раздробяване.

Създаването на организация с революционна структура само по себе си е един революционен акт. Самата Федерация на анархистите е опит за практическо въплъщение на нашите идеи. Колкото по-дълго се занимаваме успешно с организационно строителство, толкова повече революционен опит ще натрупаме и толкова по-близо ще се окажем до победата на революцията. За да имаме успех обаче, трябва да познаваме целите, структурата и функционирането на организацията, да знаем какво представлява ефективната комуникация и как да реагираме на императивните нужди от промяна. Ние не претендираме, че имаме отговор на всеки въпрос, но сме убедени, че анархокомунизмът може да прогресира само в качеството си на основно течение в революционното движение, защото човешката мисъл не е постигнала до днес нищо по-системно, по-съвършено и по-адекватно на общите нужди.

Работата в организацията ни помага да увеличим теглото ѝ в революционната борба и да усвоим нови идеи, което би било значително по-сложно в малки групи или самостоятелно. Ефикасната революционна организация не възниква единствено върху почвата на всеобщото съгласие. В процеса на общата дейност се стига до единство на теорията и действието, което е предпоставка за реализация на обществената свобода и равенство. Макар да ни предстои дълъг път, постоянно подобряваната координация определя еднозначно вярното направление.

Членовете на анархистическата революционна организация трябва да бъдат наясно с проблемите, които възникват при разгръщането на Социалната революция в дълбочина и ширина, и да съзнават, че тя става възможна само когато народът е подготвен да разбие държавния апарат (полиция, съд, бюрокрация и т. н.) с масовите си действия и заедно с това – да унищожи всякакви класи. Всяка друга „революция“, както е известно от историята, води до образуване на „нова“ класа от експлоататори.

• 6. Строеж на революционната организация

Крайната цел на анархистите e реализацията на анархокомунизма. Как ще я постигнем – шепа анархисти – при днешното безсилие на организацията ни? Очевидно приоритет трябва да стане повишаването на анархистическата ни култура и осведоменост, приобщаването на масите към идеите и методите на анархизма и създаването на масова организация и движение. Съществува обаче опасност тази ориентация към привличане на нови членове да доведе до пасивно, формално и „книжно членство“ с придружаващата го деградация на идейното ниво и на организационната активност. За да се избегне това, е необходимо движението да бъде съзнателно, доброволно и основано на самоорганизацията, на инициативността и на преките акции.

Ако равенството за нас не е само красива дума, то просветата и комуникацията не трябва да бъдат прерогатив на лидери, а резултат от активността на групи, вътре в Петото съсловие, които могат да го „поучат“ на нещо и от което самите те също могат „да научат“ много. Ние сме длъжни открито и ясно, където и когато това е възможно – от ежедневните борби до широките „политически“ кампании – да се изявяваме навсякъде като анархисти и да водим борбата до победа, с използване на най-актуалните и най-ефикасни методи и средства.

Ако тя се води на работното място, ние издигаме на преден план войната срещу капиталиста-собственик и неговите лакеи; ако е в едно социално движение, ние се борим за постигане на възможния максимален резултат, без да приемаме компромисите. Всичко, което съветваме или предлагаме на другите, трябва да бъде искрено, почиващо на нашите убеждения и да има цялостен и реалистичен характер. Ние сме уважавани заради принципността си – даже от тези, които не са съгласни с нас; разобличавайки лъжите и манипулациите на интегрираната в днешното общество „левица“, ние ще спечелим хората от нисшите класи на своя страна. Дори и да не влязат в революционната организация, ако те приемат и прилагат на практика някои наши идеи, това ще създаде у тях култура на съпротивата.

• 7. Задачите на организацията

Като приема, че Социалната революция може да бъде резултат само от организираната дейност на Петото съсловие, анархистическата революционна организация трябва да реши ред задачи. Тя трябва да действа като пропагандна организация и постоянно да прокламира и доказва идеята, че за Петото съсловие няма спасение вън от унищожението на държавата и капитализма и установяването на анархокомунистическо общество – без класи и без йерархии. Тя е длъжна да покаже как това може да бъде извършено и да дава примери за социални отношения, почиващи върху взаимопомощта, солидарността и равенството, самоорганизирането и самоуправлението.

За да издига нивото на революционното съзнание на собствените си членове и на масите, организацията трябва да изучава историята на социалните борби в миналото и да разпространява поуките от тях. Когато стават важни събития, Федерацията на анархистите трябва да бъде способна да ги анализира и направи практически изводи от тях, преди да разпространява идеи и информация чрез връзките си с организациите от другите страни. Тя обаче не е само пропагандна организация. Преди всичко Федерацията трябва да работи активно сред организациите и групите в Петото съсловие (синдикати, съюзи на безработни, асоциации за взаимопомощ, братства на малцинствата и т. н.). Като ги инфилтрира с идеите на Социалната революция и създава връзки между тях, тя подготвя фундамента на масовото анархистическо движение.

За решаването на тези задачи в условията на пазарна демокрация ние можем и трябва да действаме открито в сферите, които са вън от прякото влияние на капитала: в районите, където живеем, в предградията и в селата, в кампаниите за съпротива и по време на демонстрациите, чрез гражданските анархистически инициативи и навсякъде, където можем да установим контакти с „новите бедни“ и с безработните, с гладните и „асоциалните елементи“ и тайно, нелегално там, където на насилието на държавата и „охранителите“ на богатите отговаряме със сила – наясно, че само когато се премахне наемничеството и трудът стане свободен и доброволен, едва тогава ще изчезне нуждата от революционна работа сред масите.

Необходимостта да вземем живота в собствените си ръце, да влагаме силите си в хуманни и благородни дела, да търсим и да избираме начини за взаимодействие и сътрудничество, да намираме щастието в това, че даваме, а не вземаме от ближните си, да посветим живота си на другите, изобщо всичко, което е по човешки разбираемо, е осъществимо само в конкретната революционна работа и в общуването на местно ниво, а не в абстрактното, виртуално и безлично общество. В бъдеще революционният потенциал ще се измерва не толкова с интензивността на работническите борби в производството, колкото вън от неговите предели – в предградията, по улиците и на площадите. Революцията може да бъде възглавена от пробудилите се труженици във фабриките – трудовите тюрми, но тя може да започне и сред другите радикализирани компоненти на Петото съсловие, призоваващи работниците да се присъединят към тях. Революциите ще бъдат наченати не от синдикатите, а от групи съмишленици, имащи общи цели и идеи за бъдещите обществени отношения, за организацията на труда и разпределението или за опазването на околната среда. Тези групи ще се превърнат в свободни съюзи, създадени от обществената и икономическа необходимост, градени върху взаимното уважение и обединяващи участващите като свободни хора, а не като класи. В свободното общество няма да има социално принуждаване на личността към труд. В същото време обаче ще трябва да се работи, макар и малко на брой часове, за да има какво да се споделя с всички. Разликата между работата и играта ще започне да изчезва заедно с разширяването на полето на самостоятелния и свободен избор на трудовите задачи. Съзнателният живот на човека ще бъде едно себеизразяване, чрез дейности и отдих в едно общество, в което всеки ще дава своя принос и участие в колективния живот и нужди, според възможностите и желанията си. Ако някъде и някога здрави и прави мъже и жени не желаят да участват в такъв начин на живот, обществото ще ги освободи от техните ангажименти и права, предоставяйки им абсолютната свобода да устроят живота си както намерят за добре, но не и във вреда на останалите.

Дотогава организацията трябва да планира работата в своите идейни и бойни групи (местни съюзи) с оглед радикализирането и убеждаването на членовете им и координацията на действията им в името на Социалната революция и на необходимостта да заглушат и отхвърлят песента на сирените на реформизма или на адептите на „революционната диктатура на народа, на пролетариата или на партията авангард“. В същото време не трябва да забравяме уважението, което дължим към независимостта и автономността на движенията на масите, нито да се опитваме да ги подчиняваме на нашата революционна организация (за разлика от другите). Това, разбира се, не означава отказ от пропагандата на нашите идеи сред тези движения на Петото съсловие. Ние сме длъжни да стимулираме масовата активност във всяко едно от тях и да работим за развитието на самостоятелната им дейност и самоорганизация във всяка от социалните борби и във всички аспекти на живота. Трябва обаче да работим така, че те да бъдат организации и движения на нисшите класи, а не на класовото сътрудничество, което маскира социалните противоречия между нисшите, висшите и средните с фиктивните „национални“ интереси на господстващите класи. Революционната организация трябва да взема най-активно участие в разискванията, в решенията и в акциите на масовите движения на нисшите класи, а когато те отсъстват, да се стреми да ги предизвика. Това ще се улеснява от принципите, върху които е организирана – федеративно, защото само анархистическият федерализъм може да попречи на бюрократичното ѝ израждане. •

(следва)