Прогнозите ми за края на капитала и държавността
СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ
РР, империалистическата конкуренция, експанзия и миражът за световно господство с примерни данни за двойката САЩ – Китай
Стресирани от конкуренцията на евтината китайска работна ръка, щатските „делови кръгове“ са решили да ѝ противопоставят роботите, с чиято помощ се надяват да превърнат САЩ в „новата световна фабрика“, като изместят
от пазарите дъмпинговата китайска продукция…
След като очакванията на аналитици и експерти икономиката на Китай да си строши врата поради ръста на инфлацията, увеличеното търсене на вътрешния пазар, балона в строителството и др. не се оправдават, сега се надяват да спукат производствения балон на поднебесната „ком“-империя с помощта на обявената нова научно-техническа революция.
Преди много години Китай успя да съблазни американските капиталисти, като предложи субсидии и данъчни облекчения за свръхпечалбите им срещу развитието на производствените мощности, либерална „дерегулация“ и най-важното – евтина работна ръка. Поради това през 90-те години на ХХ век милиони американски работни места бяха закрити и „прехвърлени“ в Китай посредством инвестициите на капитали и технологии. Така китайската нова промишленост стана фундамент за феноменалния и устойчив бърз ръст на икономиката.
Оттогава обаче картината се промени и в двете страни. В Китай заплатите растат, макар сравненията да са несъстоятелни, властта не предлага повече данъчни облекчения и не смазва стачките на китайските работници в американските компании. Поради това, много от тях си стягат багажа за обратния път. Химическата компания Dow Chemical, най-големият производител на строителна техника Caterpillar, корпорациите General Electric и Ford връщат вече голяма част от производството си в САЩ. През 2012 г. Google обяви, че техният медиен плейър Nexus Q също ще носи „гордо“ етикета „Проектиран и произведен в САЩ“. Apple и Microsoft на свой ред „репатрират“ и започват нови производства в „родината“.
Този изблик на „патриотизъм“ се дължи не само на оскъпяването на произведените в Китай стоки или увеличението на рисковете, но и на стремителния ръст на високите технологии в САЩ. Досега такива технологии като изкуствения интелект, 3D печат, роботиката и нанотехнологиите се разработваха със сравнително бавни темпове. Днес обаче конкуренцията принуждава внедряването им в живота – в промишлеността и у дома. Казват, че американската индустрия преживява ренесанс – с поразителна скорост – както компютрите някога. Съвременните американски роботи се контролират дистанционно. Те могат да извършват хирургически операции, да доят крави, да управляват бойни самолети, да извършват разузнаване и даже да участват в боеве. Роботи извършват сглобяването и монтажа на най-модерните автомобили. С изобретяването на суперроботи се занимават професионалисти и любители. Десетки нови компании продават оборудване за сглобяването на собствени роботи, а интернет е пълен с видеоклипове на любителски изобретения. Най-големият удар срещу китайското производство се очаква да нанесат 3D принтерите, които могат да произвеждат медицински изделия, импланти, протези, биоматериали, украшения и облекло. Най-евтините принтери струват от 500 до 1000 щатски долара. На тази цена може да се купи принтер, който „печата“ стоки и играчки направо в кухнята. С връщането на промишленото производство в САЩ се е заела и администрацията на Обама, която прокарва законопроекти за облагодетелстване на високотехнологичните производства във фармацевтиката, химията, биологията и енергетиката. Оказва се, че там работата на роботите струва по-евтино от човешкия труд, даже когато той е продаван срещу китайски заплати. С тази политика са съгласни и републиканците, които дори предлагат свръхмодернизираните американски компании да не се облагат с данъци.
От 2010 г. насам промишлеността в САЩ расте по-бързо от БВП (4,7 % срещу 1,7 %), 75% от новите разработки и технологии и почти 90% от новите патенти в САЩ са от сферата на промишленото производство.
Отговорът на Пекин
Въпреки евтинията на китайския наемен труд, за да съхрани челното си място в индустриалното производство, Китай също ускорява роботизацията в своите промишлени предприятия. Тази година (2015) поднебесната Империя трябва да се превърне в най-крупния пазар на роботи в света, а към 2020 г. да бъде един от лидерите по автоматизация на производствата.
Банката Morgan Stanley счита, че спасението на китайската икономика от забавянето на темповете и загубата на конкурентоспособност трябва да се търси в… замяната на китайските работници с промишлени роботи. Това щяло да даде тласък към нов цикъл на индустриалното развитие и да се справи с проблема на застаряващото население. Сега китайската икономика изпитвала трудности поради… ръста на заплатите и подобряването на трудовите условия и като следствие – постепенна загуба на главното си конкурентно преимущество – евтина работна ръка. В доказателство се привеждат следните данни:
През 2005 г. за 2 часа работа, необходими за производството на чифт обувки в Китай, са плащали 2,6 щатски долара при общи производствени разходи – 20 долара. В САЩ производителността на труда е по-висока, но за изработката на чифт обуща са се плащали 5,8 долара. Като се отчита инфлацията на работните заплати (13,5% за година – в Китай и 4% – в САЩ), през 2015 г. разходите за труд ще възлизат на 5,77 долара в Китай и 7,36 долара в САЩ. Конкурентното преимущество на Китай от евтината работна сила се съкращава двойно – на 1,59 вместо 3,20 долара.
При производството на електроника – например смартфоните – се очаква преимуществото на Китай да се запази. За последните 4 години относителното поскъпване на труда в този бранш в Китай спрямо САЩ ще бъде едва около 3%.
Китайските експерти прогнозират, че работната сила в Китай след няколко години ще започне да намалява вследствие демографската политика – по едно дете на семейство. Населението остарява: през 1982 г. 95% от населението на страната е било по-младо от 65 години, а през 2010 г. – 92%. Мобилността на населението е затруднена поради бюрократично усложнената регистрация в големите градове, където са се инсталирали чуждестранните компании.
Икономистите на Morgan Stanley са уверени, че точно тези фактори ще подтикнат китайските компании към роботизация на производството, както това е станало в Япония и Корея през 1970-те и 1980-те години. Пазарът на роботи в Китай, който сега е 1,5 милиарда долара, се очаква да се учетвори до 6 милиарда към 2020 година, когато ще се създадат няколко корпорации, произвеждащи роботи, и ще започне нов етап на индустриализацията, характеризиращ се с автоматизация.
За темповете може да се съди по следните данни: от 1999 г. търсенето на роботи в Китай средно расте с 35% на година. Само от 2009 г. доставките на роботи нарастват почти 5 пъти, за да достигнат 22 577 броя през 2011 г. Това са най-бързите темпове в световната история. За покупката на роботи отиват 27% от всички разходи за автоматизация на производството в Китай. Към 2011 г. близо 1 от всеки 4 робота в света се купува от Китай. Най-много се използват в автомобилостроенето. През 2006 г. в отрасъла е имало 36 робота на 10 000 работника, а през 2011 г. те са вече 141. Разбира се, китайското автомобилостроене е далеч от немското с неговите 1176 робота на 10 000 работника или от американското – със 1104. Разликата е 88%! Световният опит сочи, че след като роботите завоюват автомобилния бранш, те започват да се разпространяват в цялата индустрия. Според Morgan Stanley търсенето на роботи ще расте ежегодно с 12,8%, като за цялата китайска промишленост годишният растеж ще бъде 22,4%.
Гигантското търсене на железни работници от китайската промишленост се удовлетворява понастоящем от четири компании: немската Kuka, японските Yaskawa и FANUC и шведско-швейцарската ABB. •
