РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В ХХI ВЕК
(БЕЛЕЖКИ КЪМ ПОСЛЕДНАТА, НЕЗАВЪРШЕНА ГЛАВА ОТ „АПОКАЛИПСИСА“)
Ставайки болшинство, „излишните“ няма да имат друг изход, освен да се организират и да „маргинализират“ властта, като я направят ИЗЛИШНА.
ОРГАНИЗАЦИЯ, СТРАТЕГИЯ, ТАКТИКА, СРЕДСТВА И МЕТОДИ. ПЛЕДОАРИЯ ЗА РЕВОЛЮЦИОННАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
Надявам се написаното да съдейства за по-доброто разбиране на нуждата от организиране на всички, които си поставят за цел освобождението на човечеството от веригите на държавността и капитализма, и работят за създаване на масово революционно движение върху петте континента, без което целта ни остава илюзорна. В параграфите не защитавам идеята за изключителната и доминираща роля на една единствена организация или движение. Аз признавам необходимостта от разнообразие на съпротивляващите се групи и култури, но считам, че всички трябва да се стремим към ликвидиране на капитализма и на държавата, чрез въоръжаване на народа, експроприация на господстващата класа и предаване на богатствата и производителните сили в ръцете на обществото, за общото им ползване на базата на свободата, равенството и братството между хората и народите.
УВОД
Анархокомунистическият подход към създаване на революционна организация се различава коренно от този на властническите партии и групи, чиято цел е завладяване на държавната машина. В анархистическите идеи също обаче съществуват немалко недоразумения по организационния въпрос. Преди да мотивирам необходимостта от участие на отделния индивид в революционната организация, ще разгледам нейната структура, отношенията ѝ с „Петото съсловие“ и анархистичното разбиране на спонтанното масово действие и на организираната борба с нейните средства и методи. В следващите параграфи са разгледани само някои въпроси от „частната теория“ на Социалната революция.
През втората половина на ХХ век капитализмът се промени значително. Традиционно той функционираше съобразно закона за търсенето и предлагането, но продукцията има все по-малко значение и на преден план е извличането на максимални печалби. Икономическата необходимост и технологическата неизбежност доведоха до разтрогване на брака между инвестициите на капитали и съз
даването на нови работни места. Капиталовложенията предизвикват по-скоро загуби на работните места.
Приключва векът на националните държави, които определяха хода на световната история от 1870 до 1995 г. Властта на капитала в мултиполярния свят на свръхсили и коалиции е глобална и способна да управлява световната икономика. Тя премества свободно активи и производства, в съответствие със собствените си интереси. Буржоазните или етатистки и тоталитарни партии и групи, които се бореха за приватизация или одържавяване на средствата за производство с лозунги за „овладяване на командните височини в държавата и икономиката“, нямат никакви валидни аргументи в полза на своите тези – капиталовложенията не създават повече работни места. Вместо овладяване, е необходимо разрушаване на тези „командни висоти“, заедно с държавата и собствеността, и намиране на нова система на обществените отношения и начини на организация на труда и разпределението.
Пълната заетост посредством растежа при капитализма е невъзможна цел. Ръстът се достига чрез конкуренция, конкуренцията се постига по пътя на увеличение на производителността, а последната – посредством… съкращаване на труда. Безработицата не може да се отстрани с увеличаването на редиците на работещите. За максималните си печалби капитализмът се нуждае от намаляване на разходите за труд, тоест от намаляване броя на работещите и снижаване на работните им заплати, което увеличава социалното неравенство. Капитализмът създава материални ценности, заемайки ги от миналото – за сметка на знанията, на изобретенията и на трудовите навици – или от бъдещето – от роботронната революция (РР), унищожаването на невъзвръщаемите ресурси, от генофонда и деградацията на околната среда.
Трудът и заетостта не са неутрални понятия. Формата на труд възпроизвежда съответните обществени отношения. За капитала нашата трудова дейност е производителна само ако трудът ни е наемен и произвежда стоки. Ако изгуби „стоковия“ си характер, той се лишава от всякаква „стойност“, а заедно с него – и самите ние. Ставаме „излишни“.
Казват, че работата се понася по-леко, ако ни доставя удоволствие. Това не е точно така: фабрикантите отдавна разбраха, че машините се управляват по-лесно от човека, а технологиите постоянно се развиват в посока на унищожаване на майсторските умения, усмиряване на трудещите се и елиминирането им в недалечна перспектива. Същото се повтаря и в процеса на потреблението, където ни налагат покупки на типови стоки с простата цел да се обезпечи равновесието между производството на печалби и потреблението. Свободното пространство на труда се свива, заедно със свиващото се поле на заетостта.
Ерозията на „социалната“ държава, атаките срещу получаващите социални помощи или срещу „неработещите“ мъже и домакини, отразяват принудата да се работи. Причината за това се крие в необходимостта от наемен труд, заради пазара, печалбите и потреблението (несъобразено с това колко може да си позволи да консумира всеки от нас). Трудът се разглежда като главен начин за социализиране на личността, от който никой не трябва да избягва, а пространствата на лишените от работа се представят като опасни пустини, населени с „излишни“, с престъпници, с наркомани и индивиди „с отклонения“. В капиталистическото бъдеще ни очакват отчуждение и още по-страшно отсъствие на нормалните човешки качества; технологиите ще се използват за това, за което винаги са мечтали господарите – за възпитанието на безпомощни и покорни роби.
Освен деградация и дегенерация, рационализацията на производствените процеси и изнурителният труд в условията на затихващия капитализъм водят до увеличение на телесните и душевните заболявания и неврози. Всичко това ще продължи да се задълбочава с развитието на технологиите и с изискванията за повишаване на производителността на труда. Фетишизирането на труда и на консумацията действат влудяващо върху човешкия ум и тяло, особено в случаите на невъзможност да се продължи цикълът на труд и потребление поради липсата на работни места. Ние сме затворени в социалния водовъртеж – „неизбежна работа“ и „неизбежно потребление“, – в който неравенството и несправедливостта се съхраняват и увеличават. Йерархията в трудовите отношения поражда социална йерархия, която действа разрушително върху общочовешките отношения.
1. Новата роля на работното място и на „излишните“ в Социалната революция
Историческият аргумент за заводите, които създават в себе си революционния пролетариат и са средство за мобилизация на „масите“, се оказва несъстоятелен на фона на РР. Дори когато пролетариатът беше в апогея си, индустриалното развитие се придружаваше от надзирателски и технологичен контрол, водещи до поробване на наемния труд, до отчуждение и до принудителен „отдих“, които едва ли са най-благоприятни условия за една анархокомунистическа революция.
Единствените страни, в които пролетариатът беше революционен са: Франция (с Парижката Комуна от 1871 г.), Италия (с окупационните стачки след Първата световна война) и Испания (с гражданската война от 1936-1939 г.). И в трите страни неговата революционност беше повлияна от нашите анархистически идеи. За съжаление, там и тогава, пролетариатът проигра своя исторически шанс. Защо? – частичен отговор може да се намери в „Уроците от Испанската революция“, които публикувахме в продължение на две години в „Свободна мисъл“. Тези уроци трябва да се разширят със задълбочено проучване на историята на Комуната и събитията в Италия. Сега е „късно либе за китка“ – пролетариатът в Първия свят се е запътил за там, където потънаха робите и селяните – в… Небитието.
Каква е създадената от РР социална стратификация в Първия и в останалите „светове“, с оглед на революционната перспектива и потенциал, разгледахме в началните глави на „Апокалипсиса“. РР, заедно с глобализацията и урбанизацията, създадоха „Петото съсловие“ – една непрекъснато растяща многомилионна и милиардна маса от изхвърлени от производството безработни, „декласирани“, безимотни и гладни по цялата планета, които неизбежно ще поведат война на живот и смърт за физическото си оцеляване. В създадения от капитализма и държавата ад, „неуспелите“ са натикани в гета, в мазета и тавани, в задните дворове и на улицата. От тях не зависи нищо, дори когато имат работа, а ако са безработни, са подложени на оскърбителни унижения и презрение. Опитат ли да организират съпротива и отпор със средствата, с които „разполагат“, следват безчовечни репресии и наказания. Извършващата се в условията на господство на капитала, държавата и закона РР продължава да запълва бедняшките квартали и бидонвилите с „излишни“ и „изхвърлени от употреба“ хора, които нямат никакъв шанс да променят своя „статус“. В недалечна перспектива те създават устойчиво мнозинство от обречени жертви на отчуждението в „най-добрия от всички възможни светове“. (Алиенацията е процес на откъсване на човека от неговата дейност и от резултатите ѝ, в широкия смисъл на думата. Валидна е за всяка социална дейност на човека, чиито резултати не са му подвластни и дори господстват над него, вследствие на което той е чужд на света, в който живее.)
„Филантропите“ обмислят вече сериозно съкращението на човешкия род, а държавата и капиталът с медиите и „изкуствата“ размахват истеричната и призрачна заплаха от демонизираните „лумпени, маргинали и терористи“. „Крайната десница“ отдавна е превърнала чужденците, бежанците и емигрантите в обект на своята омраза. Властта няма друг отговор срещу престъпилите законите ѝ жертви – плод на нейната престъпна система, – освен насилието и репресиите. Потенциална мишена на ненавистта и на терора, разпалвани от господарите и техните слуги, са станали всички, за които „благата на планетата не стигат“. Целта е вкупом да бъдат превърнати в послушно и изплашено стадо от „жертвени козли“, които чакат търпеливо своя ред пред касапите от кланицата на богатите и охранявани обитатели на забранените градове и „хубавите квартали“. Ставайки болшинство, „излишните“ няма да имат друг изход, освен да се организират и да „маргинализират“ властта, като я направят ИЗЛИШНА. •
