Cолунскитѣ атентати на „гемиджиите“
Ляповъ сѫщо постави Б. Сарафова въ контактъ съ арменскитѣ революционни комитети и ангажира после Мерджанова и неговитѣ другари, па и самитѣ „гемиджии“, въ съвмѣстни акции съ арменскитѣ революционери. Неофити и съ велешки динамизъмъ въ себе си, „гемиджиитѣ“ възприеха тая доктрина като откровение, посветиха ù се по-слѣпо и по-фанатично отколкото учителитѣ имъ и се отдадоха на разрушителни начинания съ едно упорство, което не познава граници.
Въ кръжока на „гемиджиитѣ“ влизатъ Й. п. Йордановъ, К. Ив. Кирковъ, Дим. Мечевъ, Тод. Органджиевъ, Ил. Тръчковъ, Тод. Богдановъ, Георги Богдановъ, Владимиръ Пинговъ, Илия п. Йордановъ и Миланъ Арсовъ – всички отъ Велесъ, Павелъ П. Шатевъ отъ Кратово, Марко Ив. Бошнаковъ отъ Охридъ, Дим. Кощановъ и др. Дим. Мечевъ, Дим. Кощановъ и Марко Ив. Бошнаковъ започнаха попрището си като работници на Вѫтрешната организация и отпосле се присъединиха къмъ крѫжока. Тѣ сѫ и малко по-възрастни. Всички други сѫ на 18-22 години. Както всички групи, крѫжоци и организации, „гемиджиитѣ“ сѫщо почувствуваха отъ самото начало нужда отъ срѣдства. Трѣбватъ имъ пари за да пристѫпятъ, заедно съ групата на Мерджановъ, [Женевската група влѣзе презъ 1898 г., въ контактъ съ хора на Вѫтр. организация и Върх. комитетъ. На следната година Мерджановъ, П. Соколовъ и
Манджуковъ заминаха съ Гоцевата чета. И тримата вѫтре се отдѣлиха отъ Гоце и тръгнаха съ А. Бозуновъ, а после въ София попаднаха подъ влиянието на Б. Сарафовь. Постояненъ посрѣдникъ между тѣхъ и Сарафова остана докрай Дим. Ляповъ. Други – М. Герджиковъ. Калчевъ, Ганчевъ и др. се сближиха съ Дѣлчева и заработиха като членове на Вѫтрешната организация. Трети, като Димо Николовъ и др. се отдалечиха отъ македонското революционно движение.] къмъ революционна работа. Първата имъ акция за пари е „пленяването“ на двама членове отъ крѫжока. Т. Богдановъ и К. Кирковъ, синове на богати семейства, зарѣзватъ гимназията и се укриватъ. Родителитѣ имъ въ Велесъ получаватъ писма, въ които двамата „пленници“ ги молятъ да заплатятъ откупа, понеже инъкъ синоветѣ имъ ще бѫдатъ убити. Бащата на Т. Богдановъ не се поддаде на играта, но тоя на К. Кирковъ, следъ преговори и пазарлъци, които се водѣха въ София, плати 200 лири (искаха му 400). [„Солунското съзаклятие“ стр. 8.]
Къмъ края на 1899 г. повечето отъ „гемиджиитѣ“ се прибиратъ въ Велесъ, кѫдето водятъ борба противъ нѣкои начинания на митрополитъ Авксентий. Въ родния си градъ сѫ enfents terribles за мѣстнитѣ „порядъчни“ и състоятелни хора. Нуждата отъ средства не престава да ги терзае. Тукъ съ участието на Дим. Мечевъ и други членове на крѫжока, велешкиятъ революционенъ комитетъ предприема задигането на едно момче-ученикъ отъ най-богатото семейство Весови. Единъ день учительтъ Пърнаров, посветен въ плана, извежда децата на разходка извънъ града. Ненадейно се явяватъ двама въорѫжени хора въ арнаутски дрехи и пленяватъ Весовото момче и самия Пърнаровъ. „Арнаутскитѣ разбойници“, заловени съ детето въ една пещера, се оказаха мѣстни велешани и бидоха осѫдени заедно съ Пърнарова като съучастникъ. Все пакъ, Организацията получи отъ Весови 200 лири „откупъ“. Крѫжокътъ прекарва времето си въ мѫчителни грижи за срѣдства и въ опозиция противъ всички, когато къмъ края на 1899 година групата на Мерджанова замисля страшни планове: убийство на султана и атентати противъ „Банкъ Отоманъ“ и противъ тютюневата Режия въ Цариградъ. Идеята за атентатъ противъ банката е донесена отъ Ляпова, но Мерджановата група се залавя сериозно за нейното изпълнение. Мерджановъ извиква въ София Орцето, посвещава го въ плана и осигурява съдействието на „гемиджиитѣ“. Тукъ Мерджановъ и главатарьтъ на „гемиджиитѣ“ замислятъ прокопаването на каналъ и подъ солунския клонъ на „Банкъ Отоманъ“. Мерджановъ, Соколовъ и Манджуковъ заминаватъ за Цариградъ, а Орцето се връща въ Солунъ. Мерджановци, поддържайки връзки съ арменцитѣ, посрѣдствомъ арменския революционеръ Козаковъ, започватъ проучванията си въ Цариградъ, а Йорданъ попъ Йордановъ – въ Солунъ. Мерджановци скоро се убеждаватъ, че не ще имъ се удаде да се приближатъ до царската колесница и да убиятъ съ бомби султана, когато той отива петъченъ день на селямлъка и се залавятъ съ банката. Тѣ успѣватъ да привлѣкатъ печатаря Нанчо Калчевъ и наематъ срещу банката едно тѣсно високо здание на три етажа за книженъ складъ на Калчевата печатница, кѫдето се печати екзархийскиятъ органъ „Вести“. Въ „склада“ се внасятъ сандъци съ хартия и разни черковни и други безобидни книги и брошури. Започва работа: копаятъ Мерджановъ, Манджуковъ и Соколовъ.
Копаятъ вече и въ Солунъ. Тамъ срещу банката е наета „бръснарница“. „Берберинъ“ е Вл. Пинговъ. Макаръ че и дветѣ начинания се финансиратъ отъ Б. Сарафовъ, чрезъ Мерджанова, въ Солунъ паритѣ не постѫпватъ редовно, та става по едно време нужда Кирковъ да открадне нанизитѣ и пръстена на леля си, която после ги откупи срещу 36 лири.
Къмъ срѣдата на 1900 г. цариградската група поиска единъ човѣкъ отъ солунската. Последната, за да знае, какъ се работи въ Цариградъ, прие предложението и делегира току що свършилия гимназията П. Шатевъ. Въ замѣна на това Мерджановъ имъ изпрати едно арменче Кристи (подъ псевдонимъ Кьосе Аристиди), препорѫчано отъ арменцитѣ. Въ Солунъ го използуваха за „бръснарницата“. Въ Цариградъ се работѣше на смѣни: 20 дена двойката Мерджановъ и Соколовъ, после 20 дена Манджуковъ и Шатевъ.
Каналътъ първомъ вървеше перпендикулярно 4 ½ метра, широкъ бѣше до ½ метъръ, а сетне се насочваше право къмъ кьошето на банката, хоризонтално, – разказва П. Шатевъ. [„Солунскиятъ атентатъ и заточеницитѣ въ Фезанъ“ по спомени на Павелъ Шатевъ. Съобщава Л. Милетичъ (София, 1927), стр. 23.]
Каналътъ вѫтре бѣше високъ, колкото да седне човѣкъ кръстато, като свие малко главата. Работехме съ стоманени длета. Бѣше чиста скала, но мека. На день можеше да се напредне най-много 1 дециметъръ. Освѣтлявахме съ спермацетова свѣщь. Горе единъ седи на дупката съ обикновено духало, като у налбантитѣ и презъ гумена трѫба праща въздухъ. Три минути да не духа духалото, свѣщьта угасва и работника не може да диша. Копае се съ длета, само денемъ: нощемъ около банката обикаля часовой и би могълъ да чуе чукането всрѣдъ тишината. Когато единиятъ спи, другиятъ трѣбва да стои, за всѣки случай: нали зданието е „складъ“ – необитаемо нощно време? Денемъ двамата се редуватъ – долу и при духалото всѣки два часа, – повече въ подземието не може да се издържи. Вода се внася въ голѣми валчести галуни – „мастило“. Въ опредѣленъ часъ, всѣки четири дена ще отиде Нанчо, синътъ на печатаря – „наематель на склада“ – „по работа“ и ще остави на двойката провизии за 4 дена. Пръстьта се изнася съ торби, вързани съ вѫже и се трупа въ сандъцитѣ – отъ долу пръсть, горе книги.
Подиръ шестмесечна такава подземна работа къртицитѣ-копачи стигнаха самия ѫгълъ на банката. Чуваха вече въ своето подземие тракането на мотора за освѣтлението. Най-важното, онова, което преди година изглеждаше дръзко дори и като фантазия, бѣше вече постигнато. Остава сега да се поставятъ подъ основитѣ на банката стотина килограма динамитъ и грамадната масивна сграда на най-голѣмото европейско учреждение ще полети въ въздуха тогава, когато копачитѣ-къртици пожелаятъ. Въ Солунъ работата бѣ временно преустановена. Тамъ копачитѣ се натъкнаха не на скала, а на мека земя и цѣлиятъ каналъ можеше на бѫде изкопанъ вѫтре въ два месеца. Шатевъ, щомъ заработи въ Цариградъ и констатира тая разлика въ почвата, писа на другаритѣ си въ Солунъ да преустановятъ копането, докато се привърши цариградския каналъ, та да не се излага акцията на риска да бѫде разкрита. Съображенията му се уважиха и каналътъ биде спрѣнъ до една тѣснина, образувана отъ основи на стари римски стени и наречена отъ копачитѣ „Термопили“. Едни отъ „гемиджиитѣ“ останаха въ Солунъ, други се прибраха по домоветѣ си въ Велесъ, на прехрана.
Обещаното отъ Б. Сарафовъ количество динамитъ пристигна на време въ Цариградъ, но при пренасянето му въ града бѣ заловено отъ полицията. Въ рѫцетѣ на последната, обаче, попадна само арменецътъ Козаковъ, който бѣ натоваренъ съ пренасянето на опасната стока: той бѣ изтезаванъ, после, като руски поданикъ, предаденъ на руситѣ и изпратенъ въ Сибиръ. Издадени отъ единъ шпионинъ българинъ, който ги позна въ Цариградъ, арестувани бѣха на 14 септемврий и тримата копачи. Мерджановъ бѣ изтезаванъ за едно шифровано писмо отъ Хр. Матовъ, намѣрено задъ кожата на гърба на единъ речникъ, но изтърпѣ мѫкитѣ. Българското правителство се застѫпи за своитѣ поданници и понеже турската полиция ги смѣташе за обикновени комитаджийски агитатори, освободи Соколова и Мерджанова, а Шатева интернира въ родния му градъ Кратово.
Бедниятъ български дипломатически агентъ Ив. Ст. Гешевъ! Той посъветва бащински двамата другари преди заминаването имъ за България, другъ пѫть да не се занимаватъ съ такива работи, които сѫ отъ естество „да развалятъ добритѣ отношения между България и Турция“, безъ да подозира, че съ застѫпването си предъ султана за тѣхното освобождение, ставаше неволенъ съучастникъ въ най-страшния отъ атентатитѣ, какъвто нѣкога се е готвилъ противъ Турция. Но на Отоманската банка, спасена веднажъ презъ 1896 год., бѣ сѫдено и тоя пѫть да остане здрава и читава. Вмѣсто върналитѣ се въ България, въ Цариградъ се изпратиха Дим. Кощановъ и Ал. Кипровъ. Пристигналъ въ Цариградъ, Кипровъ посети склада, разгледа подземието и написа подробенъ шифрованъ рапортъ на Хр. Матовъ въ Солунъ. [Кипровъ бѣ изпратенъ отъ Сарафова. Но въ Солунъ той стана близъкъ и съ Централния комитетъ, който сѫщо го подкрепяше съ срѣдства за издръжка. Той навѣрно бѣ поелъ ангажиментъ предъ Матова да го освѣтли всестранно върху цариградския каналъ.]
Тъкмо по това време въ Солунъ избухва голѣмата афера (януарий 1901), Матовъ е арестуванъ и Кипровото писмо отива въ рѫцетѣ на турцитѣ, които притежаватъ и самия шифъръ. Дешифрираниятъ рапортъ е изпратенъ въ Илдъза. Собствената полиция на Абдулъ Хамида веднага запечатва „склада“. После разкри всичко по точнитѣ и подробни данни на Кипровия рапортъ. Кипровъ успѣ да избѣга своевременно. Най-много пострадаха печатаритѣ, баща и синъ. [И двамата бѣха осѫдени на 101 година затворъ. Стариятъ Калчо Стояновъ умрѣ като заточеникъ въ Синапъ. Синъ му Нанчо бѣ освободенъ подиръ хуриета и пакъ заработи като печатарь въ Цариградъ, но не живѣ много. Отъ Синапъ той се върна съ туберкулоза въ много напреднала форма.] •
Христо Иванов Силянов – „Освободителнитѣ борби на Македония“, том I
Остави коментар